Мария Магдалена чрез Памела Крибе

Скъпи приятели! Аз съм ваша сестра, Мария Магдалена. Тук съм, редом с вас като ваш близък другар. Не съм по-висша от вас. Аз съм тази, която познавате дълбоко в себе си. Почувствайте мига на нашата дълбока връзка. Ние сме част от едно семейство.

Аз също съм преминала човешкия път на Земята, запознах се и изследвах неговата дълбочина и усетих съприкосновението с ярката и жива Светлина, която ме вдъхнови, напомни ми за самата себе си и пробуди в мен мечтата и желанието за по-добър и прекрасен свят на Земята. Познах двете крайности. И Светлината, и Тъмнината. Тези два полюса са неразделни. Може да се каже, че те се явяват движещи сили един на друг. Животът се състои от противоположности. Светлина и Тъмнина. Усещанията, които те предизвикват, ни се струват противоположни, но между тях има скрита връзка. Те не могат да функционират един без друг. Усещането за Светлина е възможно само във връзка с усещането за нейното отсъствие и в контраст с нейната противоположност – Тъмнината.

Никога Светлината не е по-забележима от момента, когато изниква от Тъмнината. Просто помислете за първите лъчи на Слънцето, за началото на новия ден, за топлата утринна светлина, къпеща света. Как дълбоко ви трогва това, особено пробуждайки се от студена и тъмна нощ. Контраста създава динамиката – живота, движението, израстването, промяната. По този начин Тъмнината изпълнява своята функция в нашия живот. Обаче много често хората усещат Тъмнината като антитеза на Светлината. Не виждат движещата сила на израстването и промяната, а капана или вълчата яма, в която са попаднали и от които не могат да се измъкнат. От тази дълбока яма ви се струва, че сте загубили контакт със Светлината. Сякаш са ви изолирали от нея.

Всички вие познавате тази изолация от Светлината, отсъствието на смисъл и цел в живота. Фактически това е състояние на смърт. Единственият начин да умрете не е физическата смърт, а прекратяването на всякакво движение в сърцето ви, движението на чувствата и ума. Не съществува смърт в нашата реалност. Душата ви е вечна и жива винаги. Всичко, което у вас е смъртно е просто вашата форма. Вашата същност е вечна и никога не може да умре. Обаче вие можете да загубите дотолкова същността си, че да станете вътрешно неподвижни, да прекратите всякакво движение. Вие сте вътрешно мъртви и се чувствате много подтиснати. Това е много болезнено състояние.

Каня ви да направите с мен малко пътешествие. Хайде да се спуснем в това депресивно състояние и безпристрастно да го изследваме. Какво става когато човек губи всякаква надежда, свива се и усеща безсилието си пред чувствата, надигащи се в него? Обикновено такава реакция предизвиква външни разрушителни събития, които не се вписват в неговата референтна рамка, отричайки всичко в живота му. Това може да бъде нещо значително, като смърт на близък човек, болест, загуба на работа и разрив на взаимоотношения. Такива събития оказват на хората дълбоко влияние и могат да ги доведат до ръба на пропастта.

Обаче тъмнината може да се прояви вътре в човека и без видими външни причини. На повърхността може да изкочи старо емоционално бреме, което е съхранено в паметта на Душата. Болезнените преживявания, идващи вероятно от преден живот, излизат на повърхността и ви се налага да се оправяте с тези тъмни чувства, страхове и съмнения. Дълбокото преживяване за недостатъчност или поражение могат да проникнат в Душата ви и без видима причина. Те могат да изтръгнат почвата под краката ви, така както биха го направили и външните събития.

Когато някой изпада в депресия, това винаги се съпровожда от наплив от емоции, с които човек не е в състояние да се справи. Потокът от болезнени, тежки емоции се усеща много силен, за да може да се понесе. Те (емоциите) ви побеждават или както ви се струва чувствате дълбоко безсилие. В момента, в който се отвръщате и отказвате да погледнете в лицето тези емоции, вие затъвате. Тези емоции се стремят да протичат, за тях е естествено да се движат напред като голяма морска вълна. Но ако се страхувате да направите това и се откажете да вървите с това движение, вие бягате от наплива на тези емоции. Построявате бариера и казвате: „Не мога да се справя с това. Не искам това. Искам да приключа с това“. Вашата реакция, идваща от чувството за безсилие, създава депресията, която е състояние на вцепеняване и откъсване от живота. С времето тази ситуация става непоносима и у вас изчезва желанието за живот.

От земна гледна точка вие искате да умрете, защото животът ви е станал непоносим. От гледна точка на Душата, вие сте мъртви и този опит става толкова непоносим, че ви се иска да направите нещо, което сложи край на тази ситуация. В действителност желанието за смърт е желание за промяна, желание да се започне живота отново. Хората, които искат да се самоубият в действителност не се стремят към смъртта, а към живота. Именно това вътрешно чувство за некроза ги довежда до крайното отчаяние. Именно стремежът им към живот ги заставя да прекратят физическия си живот.

В човека, преживяващ депресия, едновременно се съчетават дълбоко съпротивление и крайна уязвимост. Депресията е начин за защита от огромната сила на емоциите, заплашващи да погълнат човека. Вие мислите, че тези емоции ще ви разрушат и затова в своята безпомощност строите около себе си обвивка, черупка, опаковате се в пашкула на неспособността и нежеланието да чувствате въобще. Вие не искате да сте повече тук, заравяйки като прословутия щраус главата си в пясъка. И, макар че в пясъка няма как да дишате, това ви се струва единствения изход. След време не можете да извадите главата си от пясъка, от депресията. Ставате толкова затворени за живота, че губите способността да промените каквото и да е. Да кажете „да“ на емоциите си ви се струва нещо невъзможно. Депресията достига кулминацията си.

От една страна, вие не можете да се справите с емоциите си на страх, отчаяние, печал и самота или да ги споделите с други. От друга страна знаете и чувствате, че животът без емоции е мъчително болезнен, че това е форма на смърт, пълно отричане на жизнеността. След известно време ви се иска да чувствате отново. Болката, което изпитвате, става съизмерима с болката от емоциите ви. Това е спасението ви и повратната точка. Отказът да чувствате и заявления от типа: „Не, не мога. Не искам. Искам да умра, да изчезна“ са толкова опустошаващи, че повече не можете да издържите на това. От гледна точка на Душата животът става по-силен. Когато дълго време се ограничава жизнената сила, тя създава противоположна сила, която в крайна сметка пробива. Силата на приливната вълна, стремяща се да залее целия бряг, не може да се сдържа вечно. В определен момент, от вътрешността ви се повдига едно „да“, дори и да не го осъзнавате. В живота няма нищо статично и е невъзможно да се спре животът. Достигайки кулминацията, вие създавате събития в живота си, които обезпечават промените, създаващи пробив.

Понякога това приема формата на самоубийство. Ако то е неуспешно, може да стане начало на възходяща спирала, доколкото страданията на такъв човек стават видими за външния свят. Когато забележи, че много хора се грижат за него, това може да помогне за отварянето към повече Светлина, а също към разбирането и съчувствието. Обаче понякога става и така, че човек не се отваря и остава в състоянието на депресия. За пробива няма готови рецепти. Животът разполага с подбутващи у движещи сили, правещи невъзможно безкрайното пребиваване в статично състояние на съзнанието.

Даже ако земният живот завърши по ваша воля, вие веднага се сблъсквате с нови избори от другата страна, така че ще ви се наложи там да изпитате своите чувства. Мракът с неговата тревога и болка, който сте чувствали през живота си, може още по-рязко да излезе на преден план, в по незавоалирана форма. Понякога астралното царство, където попадате след смъртта, ви посреща с емоциите, които са ви подтискали и те започват наново да текат. Например, някой може да почувства отчаяние и ужас след прехода, разбирайки, че в действителност животът не е приключил. Или виждат емоциите на семейството си, останало на Земята, тяхната мъка и печал, и много страдат от това. Тези усещания предизвикват ново движение в току-що пристигналата Душа. Това може да доведе до пробив. Душата се открива за помощта на своите водачи, които винаги са на разположение – и на Земята, и на Небесата. Помощта винаги е достъпна за вас, ако сте открити за нея.

Независимо от това по какъв път ще поеме човек, животът е много по-силен от всяко желание за смърт. Животът винаги отстоява правото си на съществуване. Не можете да го убиете. А това означава, че винаги има надежда. Запазете тази надежда и за себе си и за тези, които страдат. Макар да може понякога всичко да изглежда съвършено безнадеждно, винаги има друга перспектива, дори ако не можете да си представите друг път или възможност за промяна. Животът винаги е по-силен от смъртта и Светлината от Тъмнината. Вода, в края на краищата пробива скалата, доколкото водата има способността да се движи, тя е жива! Водата е по-силна от силите на съпротивление, които искат да я задържат.

Почувствайте в себе си за миг тази движеща сила на живота. Всеки от вас може да намери в себе си заседналите части, безкрайно повтарящите се шаблони: съмнение в себе си, чувство за непълноценност, неувереност, отсъствие на вяра, гняв, съпротивление. А сега, си представете тези части и жизнената сила, течаща наоколо и през тях. Водата продължава да тече, макар и вече в нея да се виждат заоблените камъни, изглеждащи съвършено несъкрушими и неподвижни, които още се движат по течението под напора на потока, който ги обтича. Това изисква време, но не забравяйте кои сте вие. Вие сте живата вода! Колкото по-често си спомняте това, толкова енергията, скрита в тези обли камъни, ще е по-голяма и вие ще можете да се върнете към себе си. Все още има болка от миналото. Не си струва да я пренебрегвате или да се правите, че тя няма никакво значение. Но няма нижда да влачите тези камъни из реката. Нужно е само да си напомняте, че вие сте Водата!

От време на време може би няма да ви е леко, доколкото вие частично сте започнали да се отъждествявате с тези камъни. „Аз не съм достатъчно заземен тук. Не се чувствам като у дома си в този свят. Нося в себе си травми и печал от миналото“. Да, всичко това е истина. Но представете си за минута тези камъни в голяма, бистра и широка река. На огромен воден път. Защото този огромен воден път сте вие. Това е вашата истинска жизнена сила. Това е вашата Душа, която върви вечно по своя път. Жива, кипяща, устремена и ревяща, изследваща и откривателска. Този поток не съди камъните, с които се сблъсква, а ги поглъща. Имате избор!

Разбира се, понякога засядате в тази блокировка, с която се идентифицирате прекалено дълго. Но можете да излезете от това състояние, просто като се почувствате като потока вода. Помнете, че вие сте живото съзнание на Душата, постоянно движещо се и течащо, непривързано към тези камъни. Вие сте свободни. Колкото повече освобождавате съзнанието си от тези блокажи, от тези камъни, лежащи там, толкова по-лесно ще се поддадат те на потока. Съвсем скоро те ще се освободят, защото вие ги пускате, отъждествявайки се с течащата вода. Водата е вашата Душа и нея не е възможно да я задържите. Почувствате искрящия й поток. Почувствайте как ви измива, Светлината, искряща в него. Почувствайте как вашата Душа в най-глъбинната си част не е изложена на тъмнината, която изпитвате, на тези камъни, които ви се струват толкова твърди и неподвижни. Душата ви е особено загрижена за тези камъни, доколкото знае, че те са част от този жизнен ландшафт. Постарайте се, заседнали в такива камъни, да чуете шума на водата, носеща се наоколо. Помнете водата и лекотата, с която тече.

Не трябва нищо да правите за това. Животът ще ви предостави безкрайно много възможности. Понякога може да ви завлече в дълбоката и тъмна долина, но непременно ще ви изнесе отново на светло. Дори когато чувствате, че нямате повече сили да се борите и не виждате път към по-добро, животът си тече. Изкуството на живота се състои в това да съхраните вярата си дори тогава, когато ви се струва, че не е останало нищо, в което да вярвате и когато всичко, в което сте вярвали, изчезва от живота ви.

В днешно време много хора на Земята са въвлечени в преработване на древната Тъмнина. Душите идват към Светлината точно сега и искат да бъдат забелязани. С какво е свързано това? С това, че вие сега правите скок напред. Това действително е скок в еволюцията на съзнанието на човечеството. Този скок е невъзможно да се осъществи, ако не сте стигнали най-тъмните кътчета на съзнанието си, изпълнени със страх, недоверие и много дълбока мъка за всичко това, което ви се е наложило да преживеете на Земята. Не се страхувайте от тази Тъмнина. Приветствайте я. Когато й кажете „Да“, вие я пускате в потока. Това е изкуството на живота. И когато казвате: „Аз не мога истински да кажа това „да“, помнете, че във вас винаги има нещо, което е готово на това. Това е, което ви спасява и ви води по нататък – вярата ви в живота.

Обичам ви всички вас и всички сте ми много скъпи. Може би си мислите: „Как е възможно това? Нали не ни познавате лично?“ Но вие, бидейки хора, не знаете и не разбирате доколко е обширна в действителност мрежата на Душите. Когато установявате връзка на ниво Душа, вие установявате една постоянна връзка. Веднъж създадена, изкована връзката не изчезва с времето, доколкото в нашето измерение няма време. Това е жива мрежа, съединяваща нашите Души. Ние споделяме определена история, желания, пламъци, разгорели се в съзнанието ни. Именно този пламък постепенно запалва Земята. Пробуждането на съзнанието на всички хора ви събира заедно и създава нова основа, на която ще строим този скок в съзнанието. Не е необходимо да мислите върху това. Преживявайте своя собствен процес, вървете по своя собствен път и това е достатъчно. Почувствайте мощния тласък на живота не само в себе си, но и в много други, чрез които вълната на съзнанието се плъзга по Земята.

Превод Таня Т.

© Pamela Kribbe

www.jeshua.net